Гръбнакът е основата на скелета. Той придава необходимата форма и правилно положение на тялото; в него е разположен гръбначния мозък, от който излизат гръбначно – мозъчните нерви, управляващи дейността на целия организъм. Към гръбнака са прикрепени крайниците и огромно количество големи и малки мускули и връзки на гърба и корема, предназначени да задържат тялото във вертикално положение, а всички жизненоважни органи по местата им.

Ако гръбначният стълб се изкриви в резултат от неправилна стойка или болест, това въздейства пагубно върху костите на скелета. Мускулите и връзките се удължават или скъсяват, а вътрешните органи се изместват, което води до заболяване.

Между органите и мускулите на гръбнака и гърба съществува и обратна връзка. Протичащите в органите болестотворни процеси могат чрез връзките да се предават на мускулите, предизвиквайки болка в тях. През мускулите и връзките болките в ръката или крака могат да преминат към гръбнака и обратното. Затова е необходимо да се укрепват и гръбнака, и вътрешните органи.

 Човек работи осем часа, намирайки се в неестествено положение, претоварвайки едни мускули и без да дава никаква работа на други. От там движенията в гръбначния стълб стават еднотипни и водят до загуба на гъвкавостта и отлагане на соли. Така определени мускули са хронично претоварени и започват да се изморяват, като чрез връзките предават тази умора на органите и костните тъкани. Към това се добавят и неправилно хранене, липса на нормално мускулно натоварване, носене на високи токчета, носене на тежести в ръцете (особено само в едната ръка).

Гръбнакът изпълнява основната опорна и ресорна функция в организма. Той намалява различните сътресения (ходене, бягане, скок и т.н.). В резултат на това гръбначният мозък, черният дроб и останалите вътрешни органи не се повреждат. Освен това гръбначният стълб участва във всички основни двигателни действия.

Мускулите на врата и гръбнака се състоят от два вида мускулни влакна. За статичната дейност по поддържане на главата и гръбначния стълб в необходимото положение отговарят тоничните (поддържащите) мускулни влакна, а за движението – двигателните.

Седемте шийни прешлена притежават най – голяма подвижност и понасят най – голямо натоварване. Натискът между 5 и 6 шиен прешлен е 11, 5 кг/кв.см, а този между 5 поясен и 1 кръстен прешлен е 9, 5 кг/кв.см. Следващите дванадесет прешлена, макар и по – здрави, образуват за сметка на това много подвижни стави, към които се прикрепят ребрата. В гръдния отдел на гръбнака има 120 стави.

Поясният отдел се състои от пет дебели и масивни прешлена. Нервните коренчета, излизащи оттам, са като между чук и наковалня. При вдигане и пренасяне на две кофи вода или преместване на мебели, междупрешленния диск между 4-я и 5-я прешлен изпитва натиск от над 500 кг!

Доста по – рядко се случва нещо с кръстната кост, която се състои от 4 – 6 срастнали помежду си прешлена.

Най – накрая е опашната кост, съставена от 4 – 5 рудиментни прешлена, които често могат да се травмират от падане върху тази област.

Движенията на гръбначният стълб се извършват около три оси:   

• навеждане – изправяне   
• надясно – наляво   
• усукване и кръгови движения

Един от главните фактори за изпълнение на всички тези движения е състоянието на междупрешленните дискове. Те имат способността да преразпределят вертикалното движение.

Всички кости в гръбнака се състоят от пореста тъкан. Тя е покрита с твърд материал, състоящ се от калций и фосфор. Костната тъкан съдържа 90 % от намиращия се в човешкия организъм калций. Меката вътрешност в костта се нарича костен мозък. Той е жълт, мастоподобен. На места в костния мозък на гръбначния стълб, както и в някои други кости на скелета, се намират участъци от червеникава тъкан. В нея се изработват червените кръвни телца – приносители на кислорода. Тук се образуват и лимфоцитите, които защитават организма от всичко, което е с чужд произход.

Гръбначният стълб е основата на мускулната система. От черепа до кръстната кост издатините на гръбначните дъги са оплетени от мощни сухожилни връзки, които съединяват всички прешлени и междупрешленни дискове. През кръстно – слабинната област минава друга система от много силни връзки – съединяват ставите между бедрата и основата на гръбнака, върху които пада основната тежест на човешкото тяло.

С помощта на сухожилия към гръбнака се прикрепва многослойна система от мускули:

- слоевете мощни мускули на гърба и корема управляват основните движения на тялото

- движенията на главата и шията се осигуряват от мускулите, прикрепени към шийните прешлени

- мускулите на раменете и горната част на ръцете са закрепени към шийните, гръдните и горните поясни прешлени

- бедрените мускули - към кръстната и опашната кост

- мускулите, управляващи дишането (диафрагмата е свързана с поясните прешлени; ребрените мускули – с гръдните и шийните прешлени)

- мускулите на таза, придържащи всички органи в коремната област, са прикрепени към долната част на гръбначния стълб

Гръбначният мозък е с приблизителна дължина 45 см и диаметър около 8 мм. Теглото му е около 30 гр. Той започва от основата на главния мозък и завършва в първи поясен прешлен с голямо количество влакна, които продължават до опашната кост. Гръбначният мозък е главна част от централната нервна система (ЦНС) – управлява скелетната и мускулната системи, основните жизнени органи. Чрез него се осъществяват функциите за стимулиране и задържане на дейността на органите, напрягането и отпускането на мускулите. От него по целия организъм се разпространява сложна мрежа от нерви.

През отвори в дъгите на прешлените от гръбначния мозък излизат нервни влакна, обслужващи различни части от тялото. Има общо 31 чифта нервни влакна.

Всички несъзнателни действия се контролират от гръбначния мозък, а съзнателните – от главния мозък.

Най – важното, което трябва да спазваме през цялото време, независимо дали стоим, седим, вървим или лежим, е правилната стойка! Органите трябва да са ориентирани правилно в пространството и един към друг. Тази функция в човешкия организъм се изпълнява от гръбнака, таза и краката. Правилната ориентация позволява нормалното взаимодействие на човешкия организъм в енергийните потоци между земната повърхност и атмосферата.

Правилното разположение на краката и гръбначния стълб позволяват ресорните функции при движение на организма по земната повърхност да се изпълняват по най - добрия начин. В противен случай сътресенията и вибрациите, появяващи се при движение, водят до разрушаващи последствия за хрущялната тъкан, създават неправилни инерционни усилия в организма, които водят до смъкване на вътрешните органи и нарушаване на функциите им.

Силните мускули на гърба, гъвкавият гръбнак и стави са особено важни за правилната стойка. На първо място е състоянието на мускулния апарат, т.е. степента на развитие на мускулите на шията, гърба, гърдите, корема и долните крайници, както и способността им за продължително статично напрежение. Един от основните фактори за възникването на проблем с гръбначния стълб е хиподинамията. Тя води до понижен тонус на мускулите. Когато мускулите не се включват в натоварването, цялата тежест пада върху гръбначния стълб и крайниците. Върху стойката влияят еластичните свойства на междупрешленните дискове, хрущялните и съединителнотъканните образувания на гръбначните стави, а също и на таза и долните крайници. Важна роля играе и формата на стъпалото и крака.

Силовата издръжливост на гръбните мускули – разгъвачи се оценява според времето за задържане в шалабхасана (скакалец): 1) деца 7-11 г. – 1, 5 до 2 минути; 2) младежи – 2 до 2, 5 минути; 3) възрастни – 3 минути.

Силовата издръжливост на коремната преса се оценява с количеството преходи от положение лег по гръб в седеж (упражнение “roll up roll down” от системата пилатес). Темпото е 15 – 15 пъти в минута: 1) деца 7-11 г. – 15 до 20 пъти; 2) младежи – 25 до 30 пъти; 3) възрастни – 30 до 50 пъти.

Едно от най – разпространените нарушения на човешката походка е стъпването накриво. Петата се обръща навън, под ъгъл 5-15 градуса, т.е. изкривява се глезенната става. Това показва особено напрежение в тялото. Последствията са разрушителни. Те възникват бавно и незабелязано. Обикновено около 35 – 40 годишна възраст хората започват да се оплакват от бърза умора, тежест в краката при продължително ходене и стоене, болки в мускулите на прасеца, в коленете и глезените, разширени вени на стъпалата и глезена. След това възникват болки в поясната област на гръбнака, схващане, студ и спазми в краката (особено нощем). Постепенно се появяват деформиращи артрози в ставите на коленете, глезените и пръстите на краката; шиловидни израстъци по костите на стъпалото (предимно на петите и отстрани) под формата на “шипове”, предизвикващи резки болки и затрудняващи ходенето. Като цяло следва непрекъсната липса на настроение и лошо самочувствие.

Поставянето на стъпалата успоредно едно на друго показва, че организмът ни е балансиран. Ако пръстите са раздалечени или обърнати навътре, това говори за наличие на излишно напрежение в организма.

Върху стъпалото са разположени кожни зони, рефлекторно свързани с всички органи. Нарушенията в стъпалото и кожата му се отразяват върху стойката и работата на целия организъм. Затова е много важно стъпалата да бъдат здрави.

Един от дефектите на стъпалото е дюстабанът. Той бива надлъжен, напречен или комбиниран. Степента на плоскостъпие зависи от големината на вдлъбнатината. Основен признак на надлъжния дюстабан е намаляването или пълната липса на надлъжна вдлъбнатина. Първата последица от това е бързата умора на краката не само при ходене, но и при продължително стоене. Втората последица – наличие на болки в мускулите на прасеца и свода на стъпалото. Опората върху вътрешната страна на стъпалото води до изкривяване, вследствие обувките се деформират, вътрешната страна на подметките се износва.

Напречният дюстабан се характеризира със сплескана предна част на стъпалото и е една от причините за деформиране на пръстите. Палецът се “измята” и в основата му се появява костно удебеление. Обикновено се забелязва дори и при обут крак, тъй като деформират обувката. Може да има костно разрастване върху основната фаланга на малкия пръст, третия и четвъртия пръст се сгъват в първата и особено втората фаланга и изхвръкват нагоре.

Сам по себе си дюстабанът сочи нарушения, протичащи в организма. Допълнително той води до намаляване на ресорното натоварване върху стъпалото и увеличава вибрационното въздейства върху гръбначния стълб, което понякога води до тежки последици.

Дюстабанът бива вроден и придобит. Придобитият е с различен произход: 1) травмите в долната част на глезена; 2) ставно заболяване на краката (рахитично, ревматично); 3) продължително носене на неподходящи обувки (тесни, с много високи токове); 4) възрастово плоскостъпие – когато детето прохожда, времето на интензивен растеж, годините на полово съзряване, периодът на бременността, климакса и старческата възраст.

При нормален свод всички жени над 40 и мъже над 45 години е добре да носят стелки във всички обувки. Тесните обувки предизвикват микротравми по крайните хрущялни повърхности на костите в стъпалото и пръстите, на свързващия апарат при съединяването на костите. Стига се до деформиране на свода, пръстите, разрастване на “шипове”, отлагане на соли в ставите, нарушаване на кръво и лимфообращението, отоци и болки, нарушения в походката и стойката.

Важно е да се спазва правилно положение на тялото в седеж, особено когато работата ни е свързана с прекарване на дълго време в това положение. Изправен гръб, седалището е върху задната част твърда и права седалка. Кръстът прилепва плътно към облегалката на стола, коремът е прибран, раменете – прави и нормално отпуснати, главата – в естествено положение. Седалката трябва да е плоска и по – къса от бедрото, за да не притиска вените и артериите в задколянната ямка. Стъпалата трябва да са положени равно върху пода. Сядането и ставането се извършват плавно и меко, за да не се повишава натоварването върху междупрешленните дискове.

Не поставяйте крак върху крак! На енергийно ниво това води до затваряне на каналите в областта на таза. След време това може да доведе до болки в долната част на гръбнака, както и до заболяване на половите органи.

По време на сън мускулите се отпускат. Отпускат се и точните мускули на гръбнака, следователно гръбначният стълб приема формата на повърхността, върху която е поставен. Леглото трябва да е равно, но не твърдо. Възглавницата (ако ползвате такава) – трябва да бъде неголяма и достатъчно мека. Спането без възглавница води до по – бавното образуване на бръчки по шията.

Едно от най – разпространените заболявания на опорно – двигателния апарат, поразяващо хора от всякаква възраст, е остеохондрозата. Това е заболяване на хрущялната повърхност на костите, предимно на гръбначният стълб, а също на тазобедрени и коленни стави. Главните причини за възникване са зашлаковането на организма и обездвижеността. Тези два фактора променят структурата на междупрешленните дискове. Разрушаването им пък е следствие на чисто механично въздействие (пр. стоене на един крак). Поради неравномерното осово вертикално натоварване свързващия апарат на прешлените (особено в поясния отдел) се разтяга максимално ту от едната, ту от другата страна (при смяна на краката). Като резултат се появява изместване на прешлените (спондилолистеза на гр. стълб) и междупрешленните дискове дегенерират, а еластичността на пулпозното ядро се губи. Дискът губи способността си да изпълнява функцията на хидравличен амортизатор и предава осовото натоварване по посока на действащата сила. След известно време външната му обвивка се напуква и се образуват херниирали издатини. Те притискат кръвоносните съдове или коренчетата на гр. мозък, а в редки случаи – самия мозък. Появяват се и нарастват дегенеративните промени на хрущялната повърхност на прешлена, следва дискова херния в тялото на прешлена. Особено опасни са завъртанията на тялото, когато в ръцете или върху раменете има значително натоварване.

Дългото пребиваване в една поза при наклон на тялото напред е много вредно за междупрешленните дискове – натоварването се увеличава почти двойно:   

• в легнало положение дисковете са подложени на налягане от 50 кг
• в изправено – 100 кг
• в седнало положение с изправен гръб, без опора – 140 кг
• при навеждане напред на 20 градуса, без товар в ръцете – 150 кг
• при навеждане напред на 20 градуса, с десет килограмови тежести – 215 кг

Най-често се среща поясната остеохондроза, следва шийната и генерализираната. При шийната и горногръдната остеохондроза се появяват най – различни болки: 1) около сърцето (често се приема за проява на исхемия или стенокардия); 2) главата, в раменната става и цялата ръка; 3) световъртеж, с краткотрайна загуба на съзнание (поради нарушено кръвоснабдяване на главния мозък).

Остеохондрозата в средния и долния гръден отдел може да породи болки „под лъжичката“, в областта на корема. При генерализирана остеохондроза, а понякога и при поясна се поразяват тазобедрените и коленните стави. Болните от остеохондроза е възможно да изключат напълно упражненията за коремната преса. Могат да се поставят фиксиращи превръзки или корсет.

Друго разпространено заболяване е остеопорозата. Тя представлява дистрофия на костната тъкан, в резултат от което костите стават крехки и чупливи. А това се случва, защото захарта отнема от тях калция, фосфора, магнезия и мангана. За да се избегне този процес, трябва да се употребяват продукти, богати на минерали, основно калций и фосфор. Необходими са и витамини.

Сред елементите, съдържащи се в нашето тяло, калцият заема пето място след четирите основни елемента: въглерод, кислород, водород и азот, а сред металите, които образуват основите (алкалите) – първо място. Нормално в организма се съдържат около 1200 г калций, 90 % от който се намира в костите. Минералният компонент в костната тъкан се намира в състояние на непрекъснато обновление. За едно денонощие от костната тъкан на възрастния човек се извеждат до 700 мг калций и отново се натрупва същото количество.

Калцият поддържа тонуса на съдовете чрез влиянието си върху тонуса на гладките мускули. Контролира свиването и отпускането на скелетната мускулатура. Освен опорна функция костната тъкан играе ролята на депо за калций и фосфор, откъдето организмът ги извлича при недостиг в постъпващата храна.

Например: при спадане на атмосферното налягане, за да запазим равновесието, организмът има нужда от повече калций. Ако в кръвта няма достатъчно, започва извличането му от костите. Когато се развие патология идва и изречението: „Как ме болят костите! Времето ще се развали.“

Запомнете – няма лекарства, които да направят междупрешленните дискове, връзките и мускулите на гръбначния стълб силни, издръжливи и еластични. Всичко това могат да постигнат само физическите упражнения, пречистването на организма и правилното хранене.

Гръбначният стълб получава специална грижа чрез йога. Смята се, че не годините, а здравето на гръбнака са белег на възрастта и остаряването. Няма асана, в която да не се акцентира върху водещата роля на гръбнака и изграждането на двупосочната съзнателна връзка орган – нерв – гръбначен стълб. Крокодилските извивки, например, са специално разработен комплекс от движения за подобряване и запазване на здравето на гръбнака.

Фундаментално е неговото значение не само в чисто физически план. Според йога гръбначният стълб е физическия израз на главния духовен (енергиен) канал в човека – Сушумна нади. Каналът, по който се издига Кундалини – като мощен енергиен поток, изгарящ всичко по пътя си. Затова е необходимо гръбнака да е в съвършено здраве и да устои.