Православните пости, които налагат ограничения върху употребата на определени видове храна, са една от формите на християнския аскетизъм. Понятието „аскетизъм” е с гръцки произход и означава „упражнение, подготовка за борба”. В процеса на развитие на християнството, аскетизмът се разбира като упражнение на духа и тялото по пътя към спасението, като навик за владеене на волята и помислите, като религиозна и църковна самодисциплина.

В атеистичната култура и в съзнанието на много хора постите нерядко се разбират само като изпълнение на временните забрани, които Православната църква налага върху употреба на някои видове храна. С други думи, постенето се принизява до баналното гладуване. Този възглед противоречи на дълбоката метафизична същност на християнските пости.

Ограниченията в храненето са само една, макар и много важна, страна на постите, чието въздействие върху човешкия организъм е многообразно. Не бива да се забравя, че постите изискват всестранно въздържание – от светски развлечения и увеселения, от съпружески отношения, от употреба на спиртни напитки, от бурни прояви на страстни и отрицателни емоции. По време на многодневните пости и през постните дни в Църквата не се извършва тайнството на бракосъчетанието, а зачеването на дете по време на постите се е смятало за голям грях, последиците от който слагат тежък отпечатък върху бъдещето на самото дете.

Дори и без да се задълбочаваме в богословския аспект на постите, целебното им въздействие върху човешкия организъм е очевидно. Но и за миг не бива да забравяме, че оздравителния ефект не е самоцел, а е своеобразно очистване на организма под действието на Божията благодат и според вярата на постещия.

Правилно спазваните пости са психологическо средство за създаване на особено състояние на физическата природа на човека, преди всичко за да се постигне духовно обновление. Същевременно постите се превръщат в изпитание за устойчивостта на вярващите срещу изкушенията и съблазните, за търпението и смирението им.

Важно е да се помни, че християните постят не защото на Бог му е приятно, когато хората не ядат. Целта на постите е човек да овладее себе си и да победи желанията на плътта, да се освободи от страстите и да укрепи душата си срещу изкушенията и греха.

Общо взето в християнството няма абсолютни и постоянни забрани за употребата на някоя конкретна храна. По отношение на храненето Православната църква се придържа към принципа на разумната умереност, като отрича крайностите - както чревоугодието, така и пълното пренебрегване на нуждата от храна.

В православния календар има четири периода на многодневни пости:
Велики Пости - на 23 февруари започва Великия пост, който трае до 12 април - Възкресение Христово;
Петрови пости - от 8 юни започват Петровите пости, които траят до 29 юни - Петровден;
Богородични пости - на 1 август започват Богородичните пости, които траят до 15 август - Успение на Пресв. Богородица;
Рожденственски пости - на 15 ноември започват Рожденственските пости, които траят до 25 декември - Рождество Христово;

Тези периоди се делят на няколко степени според строгостта на изискванията към храненето. През повечето дни се разрешават сурови или готвени растителни продукти със или без растителна мазнина.

Постни храни са: зърнените храни, варивата, гъбите, зеленчуците, плодовете, диворастящите треви, ядките, подправките, медът, маслините, зехтинът, олиото и другите растителни мазнини. В определени дни се разрешава риба.

Към „блажните” храни спадат: месото, месните продукти, птиците, прясното и киселото мляко, млечните продукти (сирене, кашкавал, извара), животинските мазнини (масло, мас, сланина), яйцата, както и всички храни, в които тези продукти се съдържат.

Според православния календар постните дни в годината са около 200 и надвишават по брой „блажните” дни. В миналото по-голямата част от населението е спазвало правилата за хранене в периодите на постите. Хората не са смятали месото за основа на менюто си, за разлика от нашите съвременници, които оценяват качеството си на хранене според количеството и асортимента на консумираното месо и колбаси, с техните изкуствени хранителни добавки, консерванти, оцветители и други химикали. Неслучайно традиционната национална кухня изобилства от рецепти за прости, но вкусни и здравословни ястия от зеленчуци, варива, диворастящи треви, гъби и плодове.

Като цяло, за здравите и трудоспособни хора оптимално е именно смесеното хранене с широко използване на пресни плодове, зеленчуци и различни вегетариански ястия, както и с твърде умерената употреба на месни и млечни продукти. Строгото спазване на постите по никакъв начин не може да навреди на здравето на човека и това се потвърждава от многовековния опит на милиони православни християни.

Но и при постенето трябва да се придържаме към умереността. Целта на постите е постигане на смирение на плътта и очистване на греховете чрез въздържание. Важно е именно въздържанието, а не пълното изтощение на тялото. Затова всеки трябва да спазва правилата според силите и степента на подготовката си.

Най-добре е спазването на постите да започне постепенно, поетапно. За начало човек може да се въздържа от „блажна” храна в сряда и петък през цялата година.

Смекчаване на изискванията за спазване на постите се разрешава на болните, заетите с много тежък физически труд и на тези, които са на път. За всички тях се препоръчва, ако не могат да постят, тогава да дават щедра милостиня, да се молят ревностно, да се помирят с враговете си и да отхвърлят всяка злоба от душите си.

Бременните жени се освобождават от постите по отношение на храненето, но не и от останалите изисквания. Строгите правила за постите не се отнасят и до малолетните деца. Хубаво е децата от най-ранна възраст постепенно да се приучват да постят според силите си, като се набляга преди всичко върху духовния смисъл на постите. Или както ни учи великият Учител Петър Дънов – „да не окалваш езика си с нечисти думи, това е пост. Да не окалваш ума си и мозъка си с лоши мисли, това е пост. Да не окалваш сърцето си с лоши чувства и волята си с лоши постъпки това е пост. Предназначението на поста е да не окалваш ума, сърцето, душата и духа си, и тялото си.”

Източник: "Кухнята по време на пости" на Калинка Васева